Има едно място в Истанбул, пред което за българите думата „забележителност“ сякаш не е достатъчна.
На брега на Златния рог, между Фенер и Балат, стои бяла църква.
Красива е. Изящна е. И ако я погледнете само отвън, едва ли първата ви мисъл ще бъде:
„Тази църква е направена от желязо.“
Но точно затова я познаваме като Желязната църква.
И историята ѝ е много по-българска, отколкото човек предполага, когато просто мине покрай нея по време на разходката си из Истанбул.
Преди желязната църква е имало дървена
Историята започва не с огромна църква, а с дарение.
Княз Стефан Богориди предоставя имот на брега на Златния рог за нуждите на българската общност в Цариград. Намиращата се там дървена постройка е преустроена и през 1849 г. започва да служи като български храм.
Това място постепенно се превръща в един от центровете на църковния живот на българите в Османската империя.
И тук се случва нещо изключително важно.
Тук е прочетен ферманът за Българската екзархия
На 28 февруари 1870 г. османският султан издава ферман, с който се създава Българската екзархия.
Според турския официален културен портал именно в тогавашната църква „Св. Стефан“ ферманът е прочетен за първи път.
Затова, когато влезем днес в Желязната църква, не влизаме просто в интересна сграда.
Влизаме на място, пряко свързано с българската църковна история.
Но защо новата църква е от желязо?
Това е въпросът, който почти винаги идва първи.
След дървената постройка се стига до изграждането на нов, по-голям храм. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур.
И решението е необичайно:
църквата да бъде изградена от предварително произведени метални елементи.
Частите са изработени във Виена, след което са транспортирани с кораби до Истанбул и сглобени на място край Златния рог.
Представете си го.
Не се строи само тухла по тухла на място.
Големи части от църквата пристигат като своеобразен гигантски конструктор.
Около 500 тона желязо
Според официалния туристически портал при изграждането са използвани около 500 тона желязо. Храмът е кръстообразен и е открит за богослужение през 1898 г.
Точно това е една от подробностите, които си струва да знаете предварително.
Когато застанете пред фасадата, опитайте се да забравите за момент, че гледате църква.
Погледнете я като конструкция.
Колоните.
Арките.
Орнаментите.
Декоративните елементи.
Голяма част от онова, което окото ни възприема като традиционна архитектурна украса, всъщност е изпълнено в метал.
Тънкост №1: Приближете се до фасадата
Отдалеч „Св. Стефан“ изглежда почти като каменна църква.
Затова не я разглеждайте само от алеята край Златния рог.
Приближете се.
Точно тогава започват да се виждат детайлите по металната конструкция.
И това е моментът, в който човек разбира защо сградата е толкова необичайна.
Погледнете и камбанарията
Камбанарията се издига над входа и достига около 40 метра височина.
А тук историята отново прескача граници.
Металните части идват от Виена, но шестте камбани са отлети в руския град Ярославъл. Турският културен портал посочва, че днес две от тях все още могат да се използват.
Тоест в една българска църква в Истанбул намираме части, произведени в Австрия, и камбани, направени в Русия.
Само това е достатъчно, за да разберем колко необикновена е историята на сградата.
Не оставайте само отвън
Фасадата привлича вниманието, но си струва да влезете.
Вътре ще видите богата декоративна украса, икони и дървен иконостас. Официалното описание на турското Министерство на културата посочва иконостаса като изпълнен в модерен за времето си ренесансов стил.
Тук бихме ви дали един много прост съвет:
не бързайте.
Когато влизаме с група в подобно място, естествено е първо да огледаме цялото пространство.
След това обаче отделете малко време за детайлите.
Иконите.
Орнаментите.
Колоните.
И най-вече за усещането, че се намирате в български православен храм насред Истанбул.
Тънкост №2: Погледнете църквата и откъм Златния рог
Една от най-красивите гледки към „Св. Стефан“ е от страната на водата.
Местоположението ѝ не е случайна подробност в историята.
Църквата стои непосредствено край Златния рог и точно тази позиция я прави толкова разпознаваема.
А ако обичате снимките, не се залепвайте само до фасадата.
Отдръпнете се.
Оставете в кадъра и водата.
Така много по-добре се вижда къде всъщност се намира храмът.
Тънкост №3: „Желязна“ не означава, че всичко вътре е метално
Името понякога подвежда.
Когато казваме „Желязната църква“, говорим за необичайната метална конструкция и архитектурните елементи на сградата.
Но вътре има и дърво, икони и други материали.
Особено интересен е именно контрастът между инженерното решение на сградата и традиционното православно църковно пространство.
Църквата, която оцелява и след повече от век
През XXI век „Св. Стефан“ преминава през мащабна реставрация.
Реставрационните работи продължават от 2011 до 2018 г., а храмът отваря отново през януари 2018 г., когато се отбелязват 120 години от откриването му.
Днес отново можем да видим светлата фасада и богатата украса на църквата в много по-добре запазен вид.
А уникална ли е наистина?
Често ще чуете:
„Това е единствената желязна църква в света.“
Тук е добре да бъдем малко по-прецизни.
Официалният туристически портал GoTürkiye я представя като единствената оцеляла днес желязна православна църква.
Това е достатъчно впечатляващо и без да украсяваме историята допълнително.
Най-важното обаче не е желязото
Лесно е да превърнем „Св. Стефан“ в любопитен архитектурен факт.
500 тона желязо.
Части от Виена.
Камбани от Русия.
Сглобена в Истанбул.
Всичко това е интересно.
Но за нас има нещо по-важно.
Това е българско място.
Място, свързано с историята на българската общност в Цариград и със създаването на Българската екзархия.
И когато знаем това, посещението вече е съвсем различно.
Следващия път, когато дойдете с нас в „Св. Стефан“…
Преди да влезете, спрете за малко отвън.
Погледнете фасадата и си представете как металните ѝ части са произведени във Виена, натоварени на кораби, докарани до Истанбул и сглобени точно тук.
После погледнете нагоре към камбанарията.
А когато влезете, спомнете си, че на това място е прочетен ферманът за Българската екзархия.
Тогава вече няма да виждате просто красивата Желязна църква в Балат.
Ще виждате част от българската история на брега на Златния рог.